Власт на тълпата. Приема се за изродена форма на демокрацията. Според Макиавели, охлокрацията е най-лошата сред останалите форми на управление. Последен стадий на упадък на властта. Основната цел е запазването й чрез действията на демагозите, които чрез ораторско/писателско майсторство контролират народа и печелят/запазват подкрепата му.
Април 2023. Не съм сигурен колко на брой избори изминаха. И всичко се повтаря ли, повтаря, повтаря, повтаря, повтаря.
Изредиха се всичките!
Кандидати
Бивши
Настоящи
Искащи, ама не можещи
Можещи, ама неискащи!
И в абсолютният хаос на политиката … философите, мислителите и писателите се изродиха.
Драскачи на хонорар
Инфлуенсъри на спонсорство
Маркетинг специалисти на трудов договор
Убеждавайки ме.
Със заспали билбордове, шумни реклами и изпразнени лозунги.
Че аз съм комунист, нацист, ляв, десен, умерен, либерал.
Полезни идиоти винаги ще се намират. Да гласуват.
Нека да се чувстват полезни, нека да се карат помежду си.
Ако може да се издавят, така и така
Се държат като побесняли кучета. Убеждават се взаимно.
Като гонещо опашката си куче, не знаят какво ще сторят.
Дори да я хванат. За забавлението на политиците.
Вие пак оставате управлявани. заслепявани.
Пияни, умствено осакатявани, наблюдавани.
И така, ден след ден на шегата, шегата наистина се получи.
Каква политика, какви партии, какви политици?
Протестиращи, доволни. Тълпата иска хляб и зрелище.
Може и хляб да няма. Те и онея със зърното май протестираха…
-
-
За да пишеш е нужно да си чел. За да си чел е нужно да мислиш. За да мислиш е нужно да пишеш.
В училище редовно ни поднасяха странната задача да напишем есе. Есе, което изисква ние, сополивите деца да напишем какво е искал да каже авторът?
Откъде да знам? Нима живеем в линеен свят, където всяка дума има еднакво значение за всеки използващ я?
И като се замисля кой ме оценяваше … Като, че ли авторитетът е белег, когото предаваме през поколенията. Аз си пиша, размишлявам, анализирам и стигам до извод.
Даскалицата, чийто житейски опит е ограничен до границите на собственият й комфорт ме оценява. 15 години по-късно стигам до прозрение.
Списъкът със задължителна литература за 8 клас включва следните произведения:
„Илиада“ на Омир.
Библейски сюжети за грехопадението, Каин и Авел.
„Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес
„Хамлет“ на Шекспир.
Мозъкът на осмокласникът е завзет от Патрокъл, който се самозабравя и става жертвен агнец на Хектор. Следващото произведение сблъсква младият читател с дилема. Защо първите братя на Земята станали жертва на завист и омраза, довела до братоубийство? Стигаме до Дон Кихот, чийто мозък е пресъхнал, но не и достатъчно за да го спре да преследва безумия. Лудостта му отваря вратата за вечната дискусия, дали всъщност имаме свободна воля или съдбата ни води? Хамлет търси хуманен изход за неразрешим трагичен конфликт. На няколко пъти Хамлет обмисля самоубийство.
Дали Патрокъл не е живял в сянката на Ахил твърде дълго? Има ли смисъл да бъдеш втори? Дали Бог е обичал еднакво Каин и Авел, всеки родител ли обича еднакво? Как би постъпил родител ако трябва да избере смъртта на едно от двете си деца? Дали лудостта на Дон Кихот не е създала събития, чийто ефекти са удължили инак безсмисленият му живот? Дали да бъдеш или да не бъдеш?
Честно казано, има ли смисъл всичко това? Има ли практически смисъл да обмисляме и разсъждаваме над всички тези въпроси, чийто отговор е флуиден?
А помните ли, когато щяха да теглят томбола за къща в Канада, а изискването беше да се напише есе по някаква си тема. А някои хора просто написаха „есе“.
Не съм сигурен как са минали 8ми клас.
Четейки това, комуникирам с антагонист и протагонист.
Зависи чия история четем.
Зависи кого питаме.
Зависи кой си.
Зависи. -
Съществуват истории без край, такива, които не завършват. След всеки край, новото начало осмисля разказът.
Хубавият, щастлив край може да бъде предвестник на буря. Страшният, болезнен и мъчителен край може да бъде основа на нещо ново, като единственият плод на
вековно дърво, изпепелено от черен пламък.Точно както червените, есенни листа падат, за да бъдат основата на зелените, пролетни. Знаем ли кога да сложим точка, когато единственото, което сме
правили е да слагаме запетай? “Последната цигара”, “последният залог”.”Последната чаша за вечерта”, която всъщност е първата.
Колко несъществени и дребни сме,
колко смъртни сме, на фона на вечността? Но, въпреки това си придаваме такава Божествена важност. Колко бързо заменяме, сменяме, заместваме и отместваме?
Заменят се вечните сезони.
Сменяме времето, всякаш крачка напред, после назад.
Заместваме стар с нов.
Отместваме пречките.И забравяме. Научаваме се да забравяме, защото не бихме го понесли. След като се е случило толкова много, способни ли сме да го запомним?
Спомените и случилото се, са това което сме днес. Не бихме искали да помним. Но все още сме живи, все още сме тук, въпреки адските преживявания.
Хиляди дни сме умирали и сме се прераждали, побеждавайки това, което не ни е убило, но носейки белезите. Скрити, дълбоко прикрити под зимните ни дрехи.И не можем да ги покажем никому. Дори да останем голи, под Септемврийска луна, чуждата плът ще ги докосне, но ние ще отблъснем допира.
Ще се сетим за последният път, в който щитът е бил свален, чувствата отворени, сетивата изострени, чакайки сърцето ни да бъде докоснато, не пронизано.И колко пъти ще можем да съберем парчетата? От хилядният пъзел, едно парче да липсва, ще сме непълни. Ще стоят 999-те парчета, но ще дерзаем за последното.
Заслужава ли си да живеем наполовина? Ще ни запомнят ли? Ще ни запомнят ли, 13 зими след последният ни дъх, ще имаш ли следа?
Умираме стотици пъти, докато вдишваме. Сърцето ни спира един път. Душата ни загива, когато споменат името ти за последен път.
Забравен, толкова маловажен, че лицето ти избледнява, думите ти потъват, а свършеното е свършено. И оставаш, оставяйки избледняваща картина.Колко сутрини трябва да проклинем, за да осъзнаем, че нещо съвсем не е наред. Колко задръствания, колко скандали, колко разочарования, колко болести, колко
неизброими смъртни тревоги, докато се замислим? Какво ни кара да го правим?
Колко луди деца чакат летният дъжд, смразяващият Демемврийски вятър, хладното пролетно
слънце. А ти? Какво чакаш? Ами ако утре Светът свърши, какво ще е последното, което ще ми кажеш? Ах..последното, което ще узнаем за себе си, ще са последните
ни мисли. И всичко ще застине, а всичко останало ще продължи. -
Единственият стол стоеше в самият ъгъл на квадратната стая. Масивната дървена маса стоеше пред него, долепила захабените си ръбове по стените, създала белези по червената боя от постоянното местене. Архитектурна грозота, създаваща фалшиво чувство за сигурност на персоната затваряща се в този импровизиран затвор. Последните лъчи на деня мързеливо се движеха по прашният под. Слънцето падаше все по-ниско.
Когато слънцето е залязло над погледът ти, но все още озарява далечният хоризонт. Моментът,в който и последният лъч под краката ти изчезва, но един поглед към небето ти напомня, че все още е там. Че краят е гледна точка. Избор.
Последният ден, тъй дълго чакан, най-сетне дойде. Всички си бяха заминали. Беше сам.
Мислейки над миналото – това, което ще бъде.
Над настоящето, това което е.
И над бъдещето. Това, което е било.
Във вечността, където няма време. Нищо не може да остарее, нищо не може да се отгледа, нищо не може да се промени. Затова Смъртта създала времето, за да отглежда нещата, които щяла да убие. И ти се прераждаш, но в същият живот. Колко пъти сте чели тези редове? Не помните животите си, не можете да ги промените. И това е ужасната и истинска част на животът. Парализиран си в този кошмар, в който продължаваш да се будиш
Нямаше никой друг. Последният от всички.
Последният жест – Пистолетът беше зареден.
Последният поглед – Последната дневна светлина изчезна.
Последната мисъл – “Ще ми липсва” …
Последният избор – “Не мога” …
Последният дъх …
…. не беше последен.
Погледна го право в очите. Той винаги беше там, най-вече, когато беше сигурен, че е сам. Когато тишината, беше всичко, което чуваше, той крещеше. Но, сега той беше там. Спокойното му, бяло лице го ядоса. Последната въздишка беше последвана от първото му вдишване.
– Знаеш ли, че решението на всеки проблем се крие в една повтаряща се дума?
Защо?
Там където не намираш отговори, задай въпрос.
Защо?
Това ще отвори очите ти.
Защо?
Светът има 4 посоки. Трябва да избереш една.
Защо?
Търсиш едно нещо. А то се намира някъде, просто трябва да го съзреш.
Защо?
За да знаеш накъде да тръгнеш.
Защо?
За да получиш отговор.
Кой си ти ….? Защо?
-
Обикновено не пиша за такива неща.Политическите игри са пълна каша, която надали някога ще се оправи. За сметка на това, напълно възможно е на световната политическа сцена да изскачат нови образи, лидери, президенти и тн. В конкретният случай, това което ме накара да напиша следващите редове е (може би) бъдещият президент на САЩ. Човек, който е наследил огромно количество пари. Човек, който е обявявал фалит 4 пъти, въпреки това.
Човек, който допреди 1 година беше известен с грозната си перука, отвратителните сгради, които строи и реалити предаванията, които водеше.Човек, който в национален ефир казва, че би спал с дъщеря си … стига да не му била дъщеря. Човек, който открито мрази всичко живо, което не е с бял цвят на кожата.Обикновено, такъв човек не би трябвало да е известен.Обикновено, но живеем в необикновенни времена.
Лично мое мнение – избирателите в Америка са може би най-глупавите. Може би на едно равнище с Българският избирател. Демократи, републиканци, либерали. In the land of the free съществуват много неща, но не и избор. Когато Американският избирател започва
бавно, бавно да отваря очите си и да проглежда отвъд мрежата от лъжи, която упорито се е плела пред него в продължение на десетилетия, всякаш изведнъж, пратен от самия Jesus Fucking Christ, The Don се кандидатира за президент. Случайност ? Не мисля …Още преди около 90 години, един човек на име Едуард Бърнейз набира популярност сред корпорациите в САЩ. Този човек по-късно става известен като бащата на съвременният PR. Негов ментор и чичо е Зигмунд Фройд – психологът, считан от много за бащата на съвременната психлогия. Филосфията на Бърнейз е проста, но изключително ефективна и отчасти взаимствана от ученията на чичо му.’Хората са глупави’, обича да повтаря Бърнейз. Бързо разбира, прилага и развива психологическите трикове на чичо му. Те не са насочени
към единични хора, нито са направени с цел да помагат на някой. Бърнейз осъзнава, че контролът над хората не е толкова труден. Основната опорна точка в идеите му е, че хората са емоционални същества, не рационални. Че в основата на разумът, на Аз-а, стои една
сексуална енергия, която често е водещата при всекидневните избори, които правим.Бърнейз започва работа с най-големите корпорации на Америка. Само за няколко години, от общество, което купува “само каквото има нужда”, Американските консуматори увеличават разходите си многократно. Започват да купуват неща от които реално нямат нужда. Това е началото и на Капиталистическият свят, такъв какъвто го виждаме днес. Американската икономика стартира невиждан подем, корпорациите растат с всеки изминал ден, продуктите се продават на база егото, комплексите и подсъзнателните желания на хората. Бърнейз прокарва идеята за слогани, кратките изречения, които корпорациите ползват.
Думите с които се идентифицират.“I’m lovin it”. “Open happiness”. “Make America great again”
Думи, без абсолютно никакъв смисъл, но дълбоко закоренени в съзнанието на хората. Пийте кола и бъдете щастливи. Яжте McDonalds и го обичайте. Гласувайте за Тръмп и направете Америка велика отново. Whatever the fuck that means. Fast forward – Краят на 60-те години. САЩ. Хипи движенията набират сила. Хората са отегчени от всички продукти. Искат свобода да изразят себе си. Корпорациите срещат проблем. Поточните и производствени линии са направени така, че да произвеждат 1-2 продукта, в огромни количества. Хипи вълната залива Америка и всеки иска да е различен. Корпорациите са изправени пред проблем и отново се свързват с племенникът на Фройд. Отново изпреварил времето си, той предлага гениално решение.
Всеки иска да е различен? Прекрасно. Какъв по-добър начин да покажеш колко си специален и различен, от това как си облечен и какво притежаваш? Голи всички сме едни и същи. Това, което ни отличава сега са дрехите, бижутата, прическата, колата и като цяло вещите ни. С помощта на огромни рекламни кампании и маркетинг трикове, корпорациите превземат всичко. Бизнесът процъфтява, а хората започват да харчат все-повече пари за различни неща. Освен с корпорации, Бърнейз започва работа и с Кандидат-президенти. Съветва ги какво да говорят, как да говорят, какво да правят и как да се обличат. Именно по време на едни такива избори, Бърнейз създава още нещо – целевите групи.
Разбира, че определени думи и фрази се харесват на някои хора. Започва да провежда статистически проучвания и променя играта. Той е първият, който 3 години преди самите избори започва да пита хората какво искат. Когато завърши цялото проучване, Бърнейз анализира фактите и вади заключенията. Какво искат младите мъже? Опитен, харизматичен лидер, който ще увеличи заплатите. Какво искат възрастните жени? Възрастен, умерен, доказал се лидер, който ще защитава социалната система. ОК.Имате го. Кандидатът, който се издига не е случаен. Той е избран на база мненията и желанията на хората. Който си мисли, че кандидат-президентите в САЩ се появяват от нищото, дълбоко се лъже.
Хората казват какво искат – партиите се погрижват да изкарат такъв кандидат, да го облекат в мантията на мечтите им, да напишат речите с обещания за копнежите им и да го бутат от студио в студио, където той да обещава глупост след глупост.
И отново, fast forward до 2016.
Войните в Близкият Изток, финансовата криза, корупционни скандали и расово напрежение. Населението в САЩ започва да става все по-гневно. Обещанията не се спазват, политиците лъжат, а икономиката не се подобрява особено. Масово корпорациите напускат САЩ и изкарват производството си в Мексико, Китай и други по-бедни страни. Всяка седмица в САЩ се появява нов затвор, все повече хора прибягват към престъпления, престрелките стават ежедневие.
Масовият американец иска няколко неща: Смърт за черните, да го духат комунистите, ядрена бомба над Ирак, безплатна бира и “Велики Съединени Щати”
И тук стигаме до магическата поява на The Don. Който обяви, че сам се кандидатира, че сам си плаща за кампаниите и, че е различен. Все пак, президентът е никой. Невидимата ръка зад трона управлява. Ако има крал в Америка – това са собствениците на 20-те най-големи корпорации. Управлявайки всичко, от информационната мрежа до бензиностанциите, тези хора реално казват какво ще се случва.
After all – CASH IS KING.
Точно когато на всички им е писнало от зависими,корумпирани и нечестни политици, The Don се появява и започва да крещи, че ще строи шибани стени, ще бомбандира шибаните талибани, ще направи Америка велика (само той си знае какво се има предвид с това) и повече никоя чернилка или жълтур няма да припари в светите им земи. Нищо, че жена му е имигрант. Нищо, че самите Американци са най-големите мелези на планетата. Не, че е велик политик или страхотен оратор. Просто говори това, което 7 от 10 Американци си мислят. И го повтаря, повтаря, повтаря и повтаря. Основният аргумент, че ще бъде добър президент е, че е добър бизнесмен. Разбира се, пропуска фактът, че 4 пъти е обявявал фалит, а в един конкретен случай, Арабски принц го спасява от 5-ти банкрут. Повтори една лъжа 100 пъти и тя ще стане истина. Колкото до твърдението му, че е независим – това дори не си заслужава коментар. Вероятно той ще е следващият президент и когато това стане факт, нищо не би ме изненадало. Американците ще загубят свободата си, малцинствата ще бъдат затрити, а Изтокът ще усети какво е маниакален психопат да решава къде да пуска бомби.
Както Snopp Dogg каза в Comedy Central – Ако Тръмп влезе в Белият дом, това няма да е първият път в който изритва чернилки от дома им.
-
Живеем във времена, където ежеминутно нещо се случва. Било то ,че някой се е взривил, някой е умрял, някой нещо е казал. Светът все ще си се върти, все ще изгрее слънцето утре, все ще започне рутината отново. Вчера си е минало.
Проблемът идва там, че прекалено много неща започнаха да се случват. Да си представим, че една магическа машинка ни върне … Да речем 15 години назад във времето. И така, представи си …
Ставаш сутрин, обличаш си дрешките и айде. Я на работа, я на училище. Денят ти е започнал. Вървиш си по улиците. Някои хора си четат вестника, други си обсъждат проблемите. Няма хаос, няма паника. Нищо съществено. Светът е оцелял и днес. Мислиш си може би какво правят другарчетата и момичето ти.
Еми, гледат си работата, какво друго могат да правят?!
И така, денят ти преминава без особени сътресения и катаклизми. Фокусиран си върху себе си и собствената битка с живота. Интересува те как са свършили Левски и ЦСКА? Питаш чичката, дето люпи семки на ъгъла. Знаеш, че е болен Левскар, винаги ще знае какъв е резултата. Правиш, каквото правиш и си отиваш към махалата. По пътя срещаш съседите, кварталният пияница, някой друг момък. Обменяте взаимно полезна информация и си продължаваш. Прибираш се и звъниш на приятеля ти. Безмислено е. Казва ти съшото място и същият час. Пак си там. Една и съща групичка, рядко в непълен състав. Споделяте си как сте си прекарали деня, може би и някоя друга глупост. Умувате нещо и накрая се прибирате. И туй то. Света пак си се върти. Вчера е минало. И сега, драги читателю, не-толкова магически се пренасяме в края на 2015г.
Ставаш сутрин. Още не си си отворил очите и пипешком търсиш iphone-a. Екрана ти блести, мигаш на парцали, затваряш едното око, но не се отказваш до последно. Влизаш във Facebook. Магически очакваш, че нещо страхотно се е случило за 7-те часа в които си спал. Ама не.
Марийка е била на дискотека, Ванчо е постнал снимка от Щатите, Гошо е размишлявал над живота в 3:40, нс бутилка водка. Митето е бил с няква пичка на бар. Туй то. Биеш лайк, комент и излизаш.
Зрението ти е свикнало вече. Ставаш, намъкваш си чорапките, миеш зъбките и сядаш да закусиш. Вниманието ти е раздвоено между това да дъвчеш и да гледаш кво става в instagram. И там биеш съотвените бутони, показвайки how much you give a shit, oтносно някоя снимка. И така, осведомен как е минала вечерта на познатите, вече си готов да се занимаеш и със собственото си съществуване. По пътя, гърми радиото в рейса, неволно хвърляш поглед в хорските смартфони. Стигаш, където си се запътил. Там те чака обилната храна. Събирайки се с колеги, съученици, всеки се надпреварва да ти каже как Мария е духала на бившия на Грозданка сноши, Ванката, че бил мизерен студент на бригада, а Гошо е бил дроб пиян, понеже еврофутбола го издънил. За пореден път.
Преди да започнеш там квото и да е, проверяваш пак, да не би нещо да си изпуснал. Надали. Сутрешни снимки, кроасани и кафета, едно и също. Все едно да ядеш лайна всеки ден, само да са от различни животни. С илюзията, че нещо е различно.
Денят ти трескаво преминава между там с каквото си зает и методично преглеждане на живота на другите. От 400-те човека дето имаш (може и 5000, зависи колко си побъркан), все някой ще е направил нещо интересно. Някой ти пише, не за да види дали си жив, по-скоро защото му е тъпо и иска да убие малко време. И това се повтаря 10тина пъти през деня. Тук-там, иху-аху, свършваш каквото си имал и се отдаваш на живота в интернет. Сцепваш си съществуването, дебнейки кой-какво. Същевременно и споделяш ти как си, що си. Бум, бам, някой коментира, следва кратко лафче. Кратко. Викаш да пишеш на някой/я, не ти обръша особено внимание, защото въпросният човек си пише с още 15 ретарда като теб. Боли те. Нали и ти имаш оше 500 човека, все някой ще те развесели. И минава номера, минава денят, седмицата. Минават месеци и години, минава ти живота.
И тук стигаме до същинската тема. На кой точно му дреме за вас?
То е очевидно просто. На никой. След като на разположение всички имаме стотици хора, както и обратното, никой не го ебе за теб. Да. Не вярваш? Изключи си facebook. Изтрий snapchat и instagram. И гледай как чудото се случва. Да, ще звънне телефонът ти, но само ако на някой му притрябва нещо. Или за да ти хленчи. Или за пари. Или за кой знае каква глупост, която включва теб като използваем ресурс.
Това е човекът в 2015. Стока, ресурс. Със срок на годност. Годен си до определено време, или по-скоро докато си полезен. Не съм прав? Давай, изтрий всичко и чакай обаждане.
Ако чакате обаждане, което да не е свързано със:
А – услуга или нужда от помощта ти.
Б – да бъдете употребен с развлекателна цел – “аре да пием кафе, щот ми е тъпо”
В – Ненужно губене на време (дискотека, напиване, надрусване)
Изключвайки тези 3 причини за среша, телефонът ви може да звънне няколко пъти, възможно е. Но, ако експериментът ви продължи повече от десетина дена, то накрая се считайте за късметлия, ако са останали двама души. И знаете, че е така. Знаете колко не им дреме на хората за вас. Знаете го, защото преди 1 година сте имали едни приятели, преди 2 други, преди 3 … С тях вече не се и поздравявате. Приятелства, връзки, всички е временно премеждие. И си мислите понякога, че видите ли сте срещнали някой вълшебен човек. Не. Момчетата искат да наебат всяко момиче на което пишат. Съшото е горе-долу и с момичетата, ама те искат и някой да ги вози в колата си. Познавах една бедна душичка. Няколко хиляди последователи в инстаграм и няколко хиляди приятели във facebook. И въпреки, че по коментари, лайкове и виртуални съобщения, въпросният човек беше на изключителна висота, то той беше по-самотен и от Прометей. Но никога не си го призна. Топлеха го милите думи на друзята, които после го псуваха пред мен. Топлеха го харесванията по снимките, въпреки, че му беше ясно какво искат всички харесали го.
Разбира се, трябва да се отдаде значимото и на феноменалните образи, които хората създават, за да се харесат на другите. Всичко се преувеличава, за всичко се лъже и маже. И какво бе братя? Станахте ли по-красиви, след като 10мин си оправяхте снимката? Забогатяхте ли, като си качихте снимка на колата, която баща ви ви купи? Поумняхте ли, като си постнахте велика мисъл, от някой треторазряден филм?
Когато животът ви се върти около другите хора и мнението им за вас, тогава има нещо много сбъркано във вас. Защото в крайна сметка, на никой не му дреме. Ти си просто познат със сходни интереси. Ти си обект за извличане на полза. Ти си съшият, като останалите 500. И ако се съмняваш, че е така, просто си помисли колко ти е дремело за някои хора и къде са те сега. Защото, гарантирам ти, след известно време за други хора ще ти дреме, също толкова малко, колкото и за сегашните
-
Имало едно време …
Един свят в който нямало интернет, телефонът все още не се бил превърнал във фотоапарат, а силиконът за цици и стероидите не съществували. И хората някак оцелявали. Някак били щастливи. Нямало кой да им харесва снимките във Facebook, трябвало да се примирят, че нямат цици или бицепси като балони, ама на … живеели са така, нали?
Какво ли е било в онова време …
Отскоро, представите за човешки качества малко са се променили. Трудно е намериш човек, който би се възхитил повече на момче, което говори 5 езика, отколкото на някой който вдига 140кг от лежанка. Почти невъзможно е да откриеш момче, което би предпочело естествено красиво и скромно момиче, пред силиконово произведение на пластичната хирургия. И това се превръща в тенденция. Залязва слънцето на интелекта, честността и честният и упорит труд. На хоризонта изгряват новите идеологии – фалшивите цици, фалшивите тела, фалшивата реалност, фалшивите снимки. Поради множество причини, глупавите хора лесно се поддават и попадат в капана на тази илюзия.
Някога запитвали ли сте се … защо?
Ако питате мен, отговорите са 2: Защото не е важно кой си, а за кого те мислят. И защото е по-лесно.
Да започнем с момичетата. Не им е лесно. Тежко е да гледаш Fashion TV, после MTV, после да отвориш някое списание и отвсякъде да те заливат “перфектните” модни и телевизионни звезди. Разбира се, има един проблем.”Перфектното” не е нещо константно, непроменимо. “Перфектното” се е изменило толкова пъти за последните 50 години, че само шимпанзе не би се светнало, че е просто една голяма лъжа. Така нареченото “перфектно”, би било редно да се нарече “сезонно променящо се”. Някога замисляли ли сте се за модната индустрия? Как така, един обикновен памучен парцал струва 450$?
Или защо всяка година има нова мода, нови цветове, нови обувки? Отговорът е прост. Модната индустрия е една от най-печелившите в света. И като такава, в модните корпорации работят най-големите умове на нашето време – маркетинговите специалисти, чиято задача е само една – да накарат хората да купят техният продукт. Най-добрият начин да направите това? Създайте нужда за него.Колкото и да е болезнена истината, тези корпорации се целят в най-уязвимата част на психиката – комплексите и Егото. Ако успеят да ви убедят, че имате нужда от новите лачени ботуши (въпреки, че имате 5 чифта обувки) и че без тази тениска не сте красиви- значи са успели.
Когато се рекламира дадена стока, тя често е насочена към “целева група”. Най-брутално атакуваната целева група са момичетата – между 13 и 22 години. Целта, която корпорациите имат е да накарат момичетата да се чувстват недостатъчни и дефектни, използвайки образи, които са недостижими. Тези образи се използват срещу консуматорите през целият им живот, за да ги карат да се чувстват нищожни – освен ако не купят продуктът им.
Изглеждайте така и ще се впишете. Носете това и ще бъдете красива и популярна.
Рекламирането създава изкуствени нужди, тъй като повечето продукти, които използваме са напълно ненужни. Да, представете си, че можете да живеете без Iphone 6, без дънките на Армани и можете да отидете да тренирате с обикновена памучна тениска. Самата цел на рекламата е да отвори емоционална уязвимост в хората, да ги накара да се чувстват зле. Корпорациите наемат психолози, писатели и филмови компании, за да продават един и същ продукт. Една паста за зъби например ви дава усещане за свежест, друга е за искрящо бяла усмивка а трета е предназначена за хора, които ги болят зъбите. Истината е една – всичките са едни и същи. Така, година след година, дрехите се променят, модата се променя. Днес е модерно да си блондинка, утре брюнетка. Днес е “красиво” да имаш бяла кожа, утре вече е на мода “соларният тен”. Всичко се променя, само едно нещо остава:
Постоянната смяна на тенденцията и постоянното желание за следване на модата. Изразяващо се в закупуването на продукти, които носят печалба на корпорациите.
И достигаме до последният и абсолютно отвратителен етап на мозъчната промивка – пластичната хирургия. Тези реклами до такава степен объркват хората и възприятията им за себе си, че вече дрехите и притежанията не са достатъчни. Някои изпитват нуждата да преобразят собственото си тяло.
Опъват скули, променят пигментацията на кожата си, наливат силикон в гърдите си, устните си. И така идва ден в който се събуждат и вече не приличат на себе си – приличат на милиони други клонинги, поддали се на манипулациите на същите тези хора, които твърдят, че ви мислят най-доброто. Не е случайно, че социалните мрежи процъфтяват, а заедно с тях и програми, които обработват снимки.
И на двете места, човек може буквално да преобрази себе си. Да смали корема си, да увеличи гърдите си, да премахне малките несъвършенства, да си промени цвета на очите. И да се сподели със света. А светът отвръща с одобрително кликане на копчето – Like. Всички са доволни.
А сега за мъжете. Те не са толкова лесно манипулируеми, просто защото на повечето не им пука. Приели са, че както си се родил, така трябва и да си останеш и повечето наблягат на развиване на тези качества, които са променими – интелект и физика. Но, за съжаление отново стигаме до това какво се харесва и цени. Повечето хора са така устроени, че биха предпочели лесният път пред правилният.
И след като масово интелектът губи своята привлекателност и вече не буди възхищение у женският пол, външният вид започва да надделява. И тук идва големият проблем на мъжете – безкрайната надпревара за постоянен физически растеж. Няма нищо по-хубаво от това да спортуваш и да се развиваш в тази насока, но когато посегнеш към стероидите, пътят рязко се отклонява.
Спортистите могат да бъдат разделени в 2 категории: Такива, които спортуват за себе си, за да се чувстват добре и да изглеждат добре, знаейки, че един ден ще оберат плодовете на труда си. Втората част обаче става все по-многобройна. Такива, които са готови на всичко, само и само да са конкурентноспособни в света на външният вид. Въпреки, че голяма част от тези хора нямат никаква спортна култура, навици и манталитет, те парадират, че са атлети и спортисти. Разликата между едните и другите е, че спортът развива качества като отборен дух, тренировъчен навик, здравословен начин на живот, отдаденост и насърчаване да даваш най-доброто от себе си. Но, отново стигаме до това кое е по-лесно. Разбира се, ако желаеш за бъдеш “огромен” и “нацепен”, трябва да отдадеш доста години за да го постигнеш чисто. Но, ако си биеш ампули в гъза в продължение на година и тренираш ей така, колкото да има нещо – резултатът идва по-бързо. Но каква е цената на това?
Унищожаване на черният дроб, шанс за безплодие, фригидност и импотентност. Както при жените – постигаш даден резултат, станал си силиконов/стероиден изрод …но какво от това?
Това не носи никакви ползи, нито материални, нито умствени. Да, ако сте жена някой балък може да ви вземе заради хубавите ви цици. Но пък след време, тея цици няма да му родят дете, няма да му сготвят и няма да се грижат за дома му. Чао, довиждане. Имайте си големи цици. Големите стероидни мускули? Да, може да залъжете някоя жена. Но, когато легнете с нея и малкият ви приятел не става заради хапчетата и инжекциите, какво правим? Съмнявам, се че трицепсът ви ще я задоволи.
И така, това е то. Не се правете на каквито не сте, не се оставяйте някой друг да ви казва дали сте големи, красиви, грозни и тн. Не позволявайте на светът да ви обърне срещу вас самите.
-
Формулата има безкрайна дълбочина откъм ефективност и приложение, но е изключително проста и напълно постоянна.
Правило 1 във всяка игра: Можеш да станеш по-добър, само ако играеш срещу по-добър опонент.
Правило номер 2: Колкото по сложна е играта, толкова по-сложен е опонентът. Ако опонентът е много добър, той ще постави жертвата си в среда, която може да контролира. Колкото по-голяма е тя, толкова по-лесна е за контролиране. Подхвърля кокал, открива слабостите, дава ти точно толкова, колкото си мислиш, че искаш. Опонентът разсейва жертвата, оставяйки я да бъде погълната от собствената си консумация.
Колкото по-голям и колкото по-стар е един номер, толкова по-лесен е да го направиш. Базира се на два принципа – хората мислят, че не може да е толкова стар или, че не може да е толкова голям, че толкова много хора да са повярвали в него.
2015 година. Земята. Човешкото съзнание е трагична грешка в еволюцията. Станали сме твърде осъзнати. Природата е създала отделен аспект от нея, a ние сме същества, които не би следвало да съществуват. От милиони видове на земята, човек еволюира до степен в която се раждат съзнание, разум, логика. Известно време тези нови способности помагат на човекът. Приспособяват го към враждебен, студен и тъмен свят. След като се е приспособил, човекът вече преминава към следващата фаза – изкачване на хранителната пирамида. Стига по най-високата част и там започва и най-интересната част от еволюцията. Човекът установява своя собствена пирамида, различна от животинската. Защото има много малко животински видове, които убиват, когато не са гладни. Още по-малко видове пък се избиват помежду си. И така, някъде, по някое време се ражда най-голямата заблуда на света,че някои човек е по-висш от друг. Зараждат се първите цивилизации, които установяват вид йерархия, начело с императори, крале и фараони. Това е история пълна с кръвопролития, войни, изтребления и насилие. И така, историята ни застига и идва времето когато ние започваме да я пишем.
Диктатура, военен режим, демокрация, комунизъм, капитализъм. Строеве, всеки със своите предимства и недостатъци. Никоя империя не се се задържала хиляди години. Както има своят възход, така има и своето падение. Безкрайна цикличност. И така, 2015 година, светът е едно ненормално място. Ще си кажете, че не е така. Че е много хубаво и прекрасно, че животът е невероятен и шарен.
Китайският народ има много известно проклятие – “Дано живееш в интересни времена”.А ние живеем в най-интересните времена.
Ако за секунда човек погледне по-философски на животът си, има шанс да му светне една крушка, която изисква доста електричество за да бъде включена …
” Защо трябва да работя и консумирам”?
Човекът в 21 век е напълно примирен с 2 факта – че е гражданин на определена територия и, че трябва да работи от 9 до 5, за да може да си позволи физическото оцеляване. Представете си за момент една ферма за крави. Представете си, че сте една крава . И така,раждате се,слагат ви номерче на ухото и ви пускат с останалите крави. Всеки ден пасете трева, растете и си мислите, че всичко е ок. Но, един ден започват да ви доят. Вече не е толкова готино. И този ден започва да се повтаря. Всеки ден. Когато сте били малка крава, сте си мислили, че градинката е целият ви свят. Но, когато пораснете достатъчно, погледът ви вижда безкрайните ширини и един ден мяркате една друга крава. Която си ходи свободно, никой не я дои, никой не я тормози. Но, вие като крава затворена в краварник, тъжно поглеждате другите крави и осъзнавате, че никога няма да бъдете като нея. И така, доят ви, доят ви, ставате стара крава и умирате. Край. Това е.
Сега си спомнете,че сте човек. Помните ли как стигнахте дотук? Родили сте се в някоя държава (ферма), дали са ви ЕГН (номерче) и са ви пуснали сред останалите хора (крави). Всеки ден ядете (пасете). Един ден започвате работа (доят ви). И този ден се повтаря. Когато сте били малки, не сте знаели колко е голям света. Мислите си, че можете да отидете навсякъде? Някои закони и недостатъчно пари могат да ви спрат (оградата). И един ден осъзнавате, че правите това, което правят и 90% от хората по света – работите, поддържате постоянната, добре смазана машина, която работи толкова добре, че дори не сте чували и шума на двигателя й. Не сте предполагали, че я има. Всички спомагаме тя да работи. Разбира се, някои хора са по-виновни от други, но ако трябва да бъдем напълно честни и да видим виновниците, то просто е нужно да погледнем в огледалото.Животът се е превърнал в един абсолютен ужас, където 15 години ви учат как да мислите, а после 35 години работите, загубвайки най-хубавите времена от живота си. За да можете когато сте на 60 да си почините и да правите всичко, което искате. Е … ако имате късмета да доживеете до 60. Защото когато стадото стане твърде голямо, контролът става по-труден. Цигарите, замърсеният въздух, храната – която вече по-скоро химично съединение и самият начин на живот – все неща съкращаващи ви живота. И така, зад целият този параван на безкрайно веселие, фалшива свобода и избор да правиш каквото си поискаш , всъщност стои една тъмна и ужасна реалност, която все повече бива забравяна и крита от хората.
Бавно, ние се превръщаме в безмозъчни същества, способни да вършат единствено 2 неща – работа и консумация. Произвеждаш едно нещо, купуваш друго. Загубваш способността да чувстваш. Забравяш стойността на любовта, изгубваш интерес към красотата на душата. Оставяш се да те заблуждават кое е красиво, кое е грозно, кое е редно и кое не. Преследваш фалшиви мечти, които нямат стойност. Предоставят ти простовати забавления, целящи да отклонят вниманието ти. Успешно вече са убедили населението, че парите са всичко. Някога замисляли ли сте се откъде идват тези пари? Някога замисляли ли сте се какво представлява икономиката? Една голяма лъжа. Една машина, която работи в услуга на шепа хора, функционира напук на всички закони и има власт над всичко.Целенасочено убиват мозъка ви. Защото ги е страх от мислещи хора.
Защото дори 1 човек има потенциала да промени света. Затова е много опасно да оставиш хората да развиват идеите си. Да ги разпространяват. Защото една идея е като вирус. А този вирус може да унищожи системата.
Поощряван си ако си подчинен, наказван си ако проявиш иновация и изразиш мнение. Това е днешният свят. Това е днешното робство. Няма по-безнадеждно поробени от тези, които смятат, че са свободни. Под ударите на това робство страда и самата планета. В името на парите … Изсичат се гори, от които зависи животът на милиарди живи същества. Разрушава се атмосферата. Разтопяват се ледниците. Може би никога няма да дойде краят на този вид живот. По-вероятно е да дойде краят на човечеството. Защото когато бъде отсечено и последното дърво и когато падне и последният пласт на озоновият слой, тогава хората ще разберат, че нито можеш да дишаш пари, нито да ги ядеш. А ако всичко в тази статия ви изглежда абсолютно безсмислено и глупаво, то значи вървите към успешно пропиляване на животът си. Ще бъдете просто един от милиардите роби. Ако пък вярвате, че животът е повече от това да работиш и да носиш красиви дрешки – говорете, споделяйте, разсъждавайте, учете, изследвайте! Думите са предвестник на действия, думите са носител на мисълта и могат да достигнат до всеки. А за тези, които слушат – обявяването на истината.
Защото истината е, че има нещо адски сбъркано в този свят.
-
Първите 2 части бяха отредени за сегашните проблеми на България. Как, защо, по чия вина? Минало свършено. Държавата си е в това положение, а миналото си остава зад гърба ни. Не ни остава нищо друго освен да мислим как да я променим. Можете да съдите за бъдещето на една държава по хората, които растат там. Младите хора.Защото много хора надигната глас и гръмко заявиха:
“То е най-лесно да се откажеш, то е най-лесно да се махнеш! Направи нещо ти, измисли нещо ти!Предател, платен писач, комунист, атакист, шизофреник …”
Искате да се борите за да оправите държавата? Борете се, защото ако Костов, Царят, Доган, Станишев, Бойко и компания не успяха за 26 години да унищожат и откраднат почти всичко, то последствията от техните действия ще се усетят най-силно идните години. Няма светлина в тунела, защото и последната крушка е изгаснала или е на последни издихания. А ако сама не изгасне, Хасан ще си я вземе.
Няма да цитирам статистики, доклади и подобни глупости. Защото както изборите, така и демографските статистики са правени в час по трудово, от разни некомпетентни чиновници и агенции, които са с неясно финансиране. Прах в очите. И така … защо няма да се оправим?
Първо, в момента бялата раса преобладава по нашите ширини. До десетина години това няма да е така.Бройката на циганите никой не я знае, дори приблизително. Нали ви е ясно, че никой не е влезнал в Столипиново или някоя друга огромна циганска махала и чинно е започнал да брои – 1 мангал, 2 мангала, 3 мангала. Хвърлят един поглед, почесват се по главата и …. “Абе пиши 5 000, ебал съм му майката”. Пък, че са 20 000, боли ги. Пиши кур и бегай, както се вика.
Сега идва и логичната мисъл. Циганите се множат като хлебарки, имат по 4 + деца и като цяло са издръжливи като хлебарки. Сношават се, раждат, не измират, не напускат държавата.
А сега си помислете за Българите. Пенсионерите са оставени на произвола на съдбата. Да живееш с 120лв на месец е сигурен път към бавна смърт. Ако нямат внуци, деца – няколко години и край. Трудовата класа на България? Ами горе долу 25% е пръсната някъде по света. И най-накрая, но най-важното перо от расата – младите хора. Тук вече на всеки нормален човек му е ясно за какво иде реч.Когато до 30 годишен се опитваш да се адаптираш, да си намериш постоянна работа и жилище, не остава много време за семейство, да не говорим за дете. И така, докато един мъж и една жена се трепат като кучета за да оцелеят, то вече бай мангал и жена му имат 5 дечурлига.
И така, бавничко и сигурно, всеки един ден един пенсионер умира, един човек заминава да живее някъде другаде, а едно момче и момиче се чудят дали тоя месец ще им останат пари, примерно за да отидат на вечеря някъде. В същото време, днес са се родили 5 циганчета и са пристигнали 10тина човека от Афганистан. И когато този ден започне да се повтаря дълго време, промяната е факт. Затова, нека никой не се съмнява, че след 10 години, Българите ще бъдат малцинство в собствената си държава. Няма да отнеме 30 години както ви казват, въпрос на най-проста сметка е.
И ако циганите не успеят да затрият това, то кандидати за титлата “Аз съм последният”, са децата на демокрацията. Родените след 1989-та година, които с всяка изминала година, задминават по простотия, идиотщина и дебилщина, всички преди себе си. Тъкмо когато си мислиш, че по-зле няма накъде, се появява някой 13-годишен, който ти разправя, че Кирил и Методий е един човек, Левски е отбор от “Подуене”, а Холандия е столица на Белгия.
И така, тези хора трябва някои ден да бъдат основата на обществото. Това са тези хора, които би трябвало да оперират сърцето ви, да строят сгради, да управляват финансите ви, да ви вадят зъбите и да ви превозват. В никакъв случаи не слагам всички тях под общ знаменател, но няма да сгреша ако кажа че 9 от 10 са абсолютно неадекватни човешки същества. Влезнете в някой университет. Половината от групата още ще спи у тях, изморена от предишната вечер. В другата половина, ще забележите няколко души, които спят на бюрото, няколко които не знаят какво правят там, още няколко, които си цъкат из телефоните и МОЖЕ БИ, може би един или двама, които наистина слушат и се учат.
Силно вероятно е и преподавателят да е махмурлия. Да си учител днешно време е като да се опиташ да засадиш зеленчуци, в градина обитавана от 3 прасета, 2 къртици и едно магаре. И един път годишно да минава торнадо.И така, в тези палави лекции се обучава бъдещата работна класа на България. Защото само който не е влизал в университет, само той не знае за какво иде реч. Те горките хора не знаят какви предмети имат и какво точно учат. И понеже системата е много палава, стига да се нагъзиш на учителя или да му бутнеш 50лв и … о чудо!
Вече си дипломиран адвокат, архитект, лекар, зъболекар, финансист. Книжка за управление на МПС може да си купиш, дори без да се качиш в колата. И така идва денят в който дипломираните започват да си търсят работа … и си намират. И това е денят в който идва бруталният сблъсък с реалността.
Докато вас ви съдят за някоя простотия, адвокатът ви малко е изпуснал тая лекция, където се е разправяло за случаи като вашия – губите делото, поради некомпетентност. Строите си къща, архитектът ви е преписал въпроса за това кое, къде и как се слага за да има равновесие и стабилна основа. Чуква ви леко земетресение – покривът се срутва на главата ви, убива вас и жена ви. Оперират ви от тромб? Докторчето е син на Министъра, когато са учили за вени и артерии е бил на почивка в Гърция. Кълца ви където не трябва – умирате. Изкарали сте пари и искате да ги инвестирате? Отивате в прекрасната банка, омотават ви главата с безумни лихви и обещания и след 3 седмици ви звънят, че парите малко ги няма. Човекът, който ви управлява парите се появил в университета 10 пъти общо. Работи в банката, понеже братовчедка му е управител. Нямате пари вече и духате супата. Возите се в рейс, такси? Там вече трябва да се кръстите, защото шанса да попаднете на водач, който няма психични отклонения е много малък. И така, бавно, бавно ако ГЕРБ, ДПС, БСП, циганите и наводненията не приключат държавата, то прекрасната младеж, която расте там ще го направи.
Във “Facebook” просперират групи и личности, които се присмиват на простотията. Влезнете да видите постовете на Spindermaan, на “Мотикаря” и на още много други. Там можете да се посмеете, а накрая и да се разревете. Защото преди време можеше да си тъп и никой да не знае. Но, откакто има “Facebook”, простотията ти може да стане известна. Това е бъдещето на България – млади момичета, които по цял ден се чудят как да си снимат гъза и циците, как да съберат пари за силикон и как да впечатлят някой. Чудят се къде е тоя балък, дето ще ги вози в Мерцедес и ще им дава парички. Момчетата – наркомани, алкохолици, мамини синчета. Единственото, което има значение е да си поне 90кг свиня. Нали, за респект към останалите свини. Парадират с неща, които не са техни, харчат пари, които не са техни, карат коли, които никога не биха могли да си купят сами. И се изтъкват, и се комплексират, и си вярват, че са нещо особено. Циркът е пълен. Пак казвам – не всички са така, да ги кажем 8 от 10. Затова нека никой не си мисли, че ще се оправи България.
Закривайте я.
-
След като преди около седмица създадох този блог, няколко дни се радвах, че има по 100-200 човека, които четат написаното от мен. Съвсем неочаквано, вчера се събудих и статията “Ебал съм й майката на тая държава” беше прочетена над 15 000 пъти. До края на вечерта (31.10) имаше почти 40 000 прочитания и 500 споделяния в социалните мрежи. Радвам се, че някои са я споделили, други са я коментирали, а трети харесали. И сега, понеже съм чувствителна персона, смятам да отговоря на тези хорица, които отделиха по няколко минутки за да ме псуват, обиждат и упрекват за написаното от мен. Ако първата част на статията ви се е сторила вулгарна, то следващите редове ще ви изненадат. Защото този път ще бъда напълно обективен, без да спестявам нищо. Ще го напиша по такъв начин, който да ви помогне да си набиете в тъпите кратуни, защо всеки ден прекаран в България е загубен ден. Та …
Някои мили хорица дълбоко се засегнаха и побързаха да се похвалят, че взимат “1000 евро, че и повече”. Поздравявам тези хора, но дори и в Зимбабве и Конго има хора, които си живеят добре. Нормално е да има такива хора. Но, скъпи приятели, нека ви попитам няколко неща …
Приятно ли ви е когато излезете от вас, пред входа ви да има лайна и боклуци, а съседът ви да ви е запушил колата? Приятно ли ви е, че докато стигнете до работата си, 10 пъти ви засичат, уцелвате 3 дупки и 2 пъти цигани да ви тропат на стъклото за стотинки? Сигурно много се радвате, когато си зареждате колата с доказано измамно скъп бензин? Сигурно ви е приятно, нали взимате 1000 евро, че и повече!
Имате ли дете? Сигурно в училището му всички са потенциални нобелови лауреати, бъдещи астрофизици и математици? Не. Днешните осмокласници вече са зависими амфетаминови наркомани, играят си на торта ( момчетата се нареждат в кръг, а по средата едно момиче им духа , който свърши последен я ебе ). А да, това е в големите градове. Ако сте в някое по-малко градче, то циганите вече са мнозинство в класа на детето ви и вероятно то изяжда по няколко шамара за добро утро. На 1 нормално дете, може би се падат около 1000 бъдещи утайки. Мислите си, че детето ви ще издържи на всичко това и няма да се превърне в един от стадото? Дано, но надали.
Трудно е когато около теб се пуши, смърка, ебе и пие, ти да стоиш и да учиш за синус, косинус и “Под Игото”. Някак не върви.
Като взимате 1000 евро, че и повече, колко плащате за осигуровки? Те за какво отиваха … а да, за здравеопазване и пенсия. Относно пенсиите – дано не ви се налага да живеете от тях, че до времето в което се пенсионирате, вероятно няма да има пенсионен фонд. Ако има, то ще получавате около 30лв. Яко е, кво. Относно здравеопазването – сигурно ви е готино да си счупите крака и да отидете в “Пирогов”, където някое сърдито лелче ще ви каже да изчакате 4 часа. После някой сърдит доктор ще ви каже, че нищо ви няма, само ще трябва да го наместят и гипсират. Е да, ама ще ви го наместят накриво, ще ви го гипсират и като ви махнат гипса, пак ще трябва да ходите да ви го чупят. Такива случаи бол. Ама то е яко бе, нали взимате 1000 евро,че и повече.
И накрая да ви попитам … Приятно ли ви е, скъпи бохеми, аристократи и богаташи, вечер да си пуснете телевизора(плазмата, съжалявам), да видите тъпата физиономия на Юксел, Ани Салич и останалите псевдо-журналисти, да увеличите звука и да чуете:
Пиян водач на автомобил помете 4 деца – всичките са мъртви. Намерено е мъртво бебе, хвърлено в куфар в реката. Цигани са изнасилили и убили младо момиче. Намерена е само главата й и долната част на тялото. Мъж закла жена си, а после се самоуби. Валя малко дъжд, половин България е наводнена, изчезнали са 50 души. Брендо, Таки, Маджо бяха оправдани, те са си страшни пичове, тея тонове наркотици не са техни – на баба им са. Помните ли тоя дето уби 4-те деца. Получил е 3 месеца условно и 425лв глоба. КТБ фалира – 3 милиарда лева се изпариха от лицето на земята. Бойко е открил 8км магистрала. До края на годината, България ще приеме 40 000 бежанци. Боли ви фара нали? Вие взимате 1000 евро и живеете на луната, детето ви има броня като на “Железният човек” и е застраховано от пияни водачи на коли. Също така, циганите не биха го ограбили, защото “Железният човек” даже и лети. Паричките кеш във фризера или в някоя смешна банка ги държите? Че днешно време може и циганин да влезне у вас, а може и шефа на банката да реши да ви ги вземе. Кофти тръпка.
Така, други приятни люде се засегнаха, тъй като щом си напуснал България, значи не си се борил достатъчно и си народен предател! ПАТРИОТИ, освен горните причини, нека ви кажа и още някои неща …
Единственият начин да се отървете от мангалите и тея 240 отпадъка в Парламента, е да си купите един “AК-47” и да тръгнете по улиците или да влезете в парламента и да стреляте на месо. Няма друг начин. Ако щете 4525 дена протестирайте, бийте барабанчета, лежете по земята, правете гладни стачки, надувайте свирки и крякайте “Оставка” – никой няма ви обърне внимание. Все пак – на приказки сте ми ясни. Как пък един не се хвана да метне една бомба по тоя Парламент бе? Как някой не застреля някой депутат, как някой не хвърли една граната в циганската махала? Как от хилядите патриоти, Facebook герои и защитници на правдата, един не пое тази тежка отговорност?Нека ви припомня една приказка на Левски – “Дела трябват, не думи”. Нали сте борци за отечеството? Ходете метнете една бомба, юнаци. Физическите окови на затвора няма да сломят борбеният ви дух, нали? Жалки сте. Направете още някоя група във “Facebook”, с гръмко заглавие и модерни колажи – ще промените … нищо?
Затова оцелявайте като мишки. Може и да не сме цъфнали и вързали в чужбина, но поне сутрин улиците са чисти, а хората ти казват “Добро утро”, вместо “Мръдни бе, ще ти еба майката”.
DA JIVEE KLETAMAJKABALGARIQ!