Есе.

За да пишеш е нужно да си чел. За да си чел е нужно да мислиш. За да мислиш е нужно да пишеш.

В училище редовно ни поднасяха странната задача да напишем есе. Есе, което изисква ние, сополивите деца да напишем какво е искал да каже авторът?
Откъде да знам? Нима живеем в линеен свят, където всяка дума има еднакво значение за всеки използващ я?

И като се замисля кой ме оценяваше … Като, че ли авторитетът е белег, когото предаваме през поколенията. Аз си пиша, размишлявам, анализирам и стигам до извод.
Даскалицата, чийто житейски опит е ограничен до границите на собственият й комфорт ме оценява. 15 години по-късно стигам до прозрение.

Списъкът със задължителна литература за 8 клас включва следните произведения:

„Илиада“ на Омир.
Библейски сюжети за грехопадението, Каин и Авел.
„Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес
„Хамлет“ на Шекспир.

Мозъкът на осмокласникът е завзет от Патрокъл, който се самозабравя и става жертвен агнец на Хектор. Следващото произведение сблъсква младият читател с дилема. Защо първите братя на Земята станали жертва на завист и омраза, довела до братоубийство? Стигаме до Дон Кихот, чийто мозък е пресъхнал, но не и достатъчно за да го спре да преследва безумия. Лудостта му отваря вратата за вечната дискусия, дали всъщност имаме свободна воля или съдбата ни води? Хамлет търси хуманен изход за неразрешим трагичен конфликт. На няколко пъти Хамлет обмисля самоубийство.

Дали Патрокъл не е живял в сянката на Ахил твърде дълго? Има ли смисъл да бъдеш втори? Дали Бог е обичал еднакво Каин и Авел, всеки родител ли обича еднакво? Как би постъпил родител ако трябва да избере смъртта на едно от двете си деца? Дали лудостта на Дон Кихот не е създала събития, чийто ефекти са удължили инак безсмисленият му живот? Дали да бъдеш или да не бъдеш?

Честно казано, има ли смисъл всичко това? Има ли практически смисъл да обмисляме и разсъждаваме над всички тези въпроси, чийто отговор е флуиден?
А помните ли, когато щяха да теглят томбола за къща в Канада, а изискването беше да се напише есе по някаква си тема. А някои хора просто написаха „есе“.

Не съм сигурен как са минали 8ми клас.

Четейки това, комуникирам с антагонист и протагонист.

Зависи чия история четем.
Зависи кого питаме.
Зависи кой си.
Зависи.